четвъртък, 14 ноември 2013 г.

ЕДНО УСПЕШНО ОБУЧЕНИЕ или как група учители от ВУИ – Ракитово стават „егоисти”



 от Свилен Топчиев 

В съвременния динамичен свят, когато информацията е лесно достъпна, задачата на учителите става все по-трудна. Те трябва да предадат базови знания, да създадат базови умения у учениците. Да събудят интереса на децата към науката, към природата. Но как да се постигне всичко това, като мотивацията на учениците за участие в учебния процес намалява? Традиционните методи за преподаване не са им интересни. Лекционното говорене и писането по черната дъска е важно за учителя от методическа гледна точка, за да подреди и предаде знанията, но в този момент концентрацията на децата е ниска и единственото, което правят е да преписват плановете на уроците.
Всичко това предполага повишаване квалификацията на учителите и възпитателите. Още повече, когато децата са загубили навиците си за учене, както е във Възпитателното училище – интернат в Ракитово. В него децата пристигат с големи пропуски в знанията, част от тях месеци или години не са посещавали училище. Как да бъдат заинтересовани тези деца да участват в работата в часа или при самоподготовката? Нужни са нови методи, включващи интерактивност и игрови подход.
В този момент на помощ идват специалистите от Сдружение „Обединени професионалисти за устойчиво развитие” – Пловдив. Техния проект за педагозите и учениците от ВУИ – Ракитово „За по-добро бъдеще”, със срок на изпълнение осем месеца, в рамките на програмата за подкрепа на НПО в България по финансов механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 – 2014 г., чрез Институт Отворено общество – София стартира в началото на месец ноември 2013 г. Сърцевината на проекта е обучение на обучители. Психолозите от Сдружението на Обединените професионалисти обучават група от 10 педагози от ВУИ, които след това провеждат сами обучение на останалите учители и възпитатели от училището.
На пръв поглед простичка класическа схема, която обаче е доста трудна за приложение. Трудностите са от най-различно естество. Първата трудност е свързана с набирането на доброволци измежду педагозите, които в свободното си време да пожелаят да бъдат обучавани за дефиниране и преодоляване на проблеми, за овладяване на конфликтни ситуации. Трудности възникват и от факта, че дейностите по проекта се изпълняват паралелно с учебно – възпитателния процес. Предизвикателство е и приложението на специфичната за България „взаимоучителна метода”, толкова важна за времето на Възраждането. И ако тази възрожденска „метода” се е прилагала от по-големите ученици спрямо по-малките, то във ВУИ тя се прилага от вече обучените педагози, част от които след това стават обучители на колегите си. Крайната цел е всички педагози да бъдат обучени и всеки от тях да прилага наученото по отношение на учениците. В резултат се постига ресоциализация на децата от ВУИ с девиантно и делинквентно поведение, които получават умения за преодоляване и осмисляне на бъдещи конфликтни ситуации.
Разказано по този начин всичко изглежда суховато, в синхрон с представата на хората за педагозите – строги и скучни. За да разчупят канона специалистите от Сдружението на Обединените професионалисти внасят свежа нотка от първия момент. В рамките на проекта учителите от ВУИ са извозени от Ракитово до Пловдив с комфортен автобус. Настанени са в кокетния хотел „Его”. Последователно им се представят членовете от Управителния съвет на Сдружението на Обединените професионалисти: Красимира, Емилия, Камен, психоложката Николета. „Професионалистите” установяват емоционална връзка с учителите от ВУИ в хода на сесиите, в кафе – паузите, по време на съвместните разходки. Менюто за обедите и вечерите, съставено от Николета, може да задоволи и най-изискания вкус. Стъпка по стъпка групата педагози от ВУИ се превръща в отбор, готов да приеме бъдещи предизвикателства. Хората от този отбор шеговито казват, че са се превърнали по време на обучението в „егоисти”, т. е. хора, постигнали стандарта на специалистите от Сдружението Обединени професионалисти, наложен в хотел „Его”. Този стандарт включва възпитание чрез емоционално съпреживяване, доверяване, изпипване на всеки детайл. Осъзнаване, че малките неща носят голямата радост и промяна.