четвъртък, 31 януари 2013 г.

ЗА 60 ГОДИНИ ВЪВ ВУИ – РАКИТОВО ИМА НАВЪРЗАНИ МНОГО ВЪЗЛИ




През последните една-две години във ВУИ – Ракитово са идвали представители на различни институции, организации, медии. Някои идват, за да контактуват с децата, други – за да донесат подаръци, трети – да обучават децата на умения за живот. Но има и такива, които идват да обучават педагозите от училището. Като част от българската образователна система Възпитателното училище се променя също толкова интензивно, колкото и цялото ни общество. Педагогическата дейност в училището ни има 60 годишна история, което означава традиции и опит. Но този опит трябва да бъде сравнен с най-новите постижения от света в областта на специалната педагогика и да бъде актуализиран.
При всяко обучение педагозите от ВУИ се вълнуват и се надяват то да бъде ползотворно. Високи са и очакванията към психолозите Емилия Крушков и Красимира Димитрова, членове на Сдружение „Обединени професионалисти за устойчиво развитие”. Щом като са психолози – професионалисти, те сигурно имат доста отговори на въпросите на работещите във ВУИ. Реалността, както обикновено, е по-различна от очакванията. Винаги трябва време за запознаване с проблемите и първата среща е малко или повече за опознаване и представяне. Учителите и възпитателите от ВУИ вече имат познания по въпросите на груповата работа и темата „Ефективната групова работа с деца в конфликт със закона” не бе изненада за тях. Още повече, че обучението се проведе в учителската стая на ВУИ, където те бяха на собствен терен. В началото и техниката трудно проработи, но Емилия и Красимира показаха характер и професионализъм. Емилия адаптира презентацията и скоро работата потръгна на ускорени обороти.
Взаимното представяне бе полезно и за двете страни. Бе необходимо да се спомене не само името, което би било досадно за колегите, с които работиш от години, но и ролята във ВУИ, отговорностите, предизвикателствата, хората, с които общуваш по работа, връзки с екипи и външни организации. Изведнъж сякаш поглеждаш на човека до теб с нови очи. Разбираш, че работите заедно, но понякога гледате на един и същ проблем от различни гледни точки и имате различен подход. Това откритие е импулс за нови търсения и постигане на ефективност.
За психолозите бе приятна изненада, че в училището отдавна има доста стройна организация за групова работа. Имаме Правила за живот в училището, отнасящи се за цялата ученическа общност, които са в процес на актуализация. В момента имаме две сборни групи, които прилагат  някои свои групови норми и правила. Имаме групи по паралелки, в които се извършва самоподготовката за следващия ден.
Така многогодишния опит на педагозите от ВУИ от една страна и съвременните изисквания, от друга страна, влязоха в съприкосновение и в своеобразен диалог. Ние оценихме ползата от диалога, надяваме се той да е бил полезен и за отсрещната страна. Преди всичко Емилия и Красимира ни припомниха, че за да има групова работа трябва да има единни изисквания за определяне на взаимоотношенията.
За нас в сърцевината на обучението се превърна емоционалното заключително включване на Красимира. Тя извади кълбо прежда и накара всички учители и възпитатели да хванат размотаната нишка. Разказа ни приказка за едно царство, където хората били свързани помежду си, както присъстващите в стаята с тази нишка. После някой тръгнал нанякъде и нишката се скъсала. Но хората до него направили усилие, напрегнали се и завързали скъсаните краища на нишката. Появило се възелче, после още едно, и още едно... Хората разбрали – понякога нишката се къса, важното е след това да се върже отново.
Стояхме така, с преждата в ръце и си дадохме сметка, че през всичките 60 години, откакто съществува училището ни, сме навързали много възли. За да видим дали нишката е здрава, подръпвахме леко и усетихме човека до себе си. Стана ни ясно, че нишката се къса, когато дърпаме прекалено силно или дърпаме в различни посоки. И сигурно всеки си спомни за момент на скъсване и колко общи усилия и време са били необходими след това, за да се свържат отново раздърпаните при скъсването краища. Усещахме, че колкото и възли да сме натрупали в миналото, днес нишката е здрава и можем заедно да продължим напред.
Илко Тоданов и Свилен Топчиев