Две са населените места в България,
които могат да се похвалят с 85 годишен юбилей на организираното пещерно дело –
София и Ракитово.
На 18 март 1929 г. в София се създава
Първо българско пещерно дружество по инициатива на минния инженер Павел Петров.
То събира представители на българската интелигенция от различни области на
науката: биолози, геолози, археолози, учители, но и запалени любители на
природата. Между тях е проф. Иван Буреш, който в периода 1925/1927 г. вече е
посетил водната пещера в местността Лепеница, която ракитовци наричат „Извора”
заради карстовата река, изтичаща от нея. При тези посещения той открива
бръмбарчето „дувалиос буреши”, троглобионт, носещо неговото име, което не се
намира никъде другаде в света, освен в тази пещера. Поради тази причина, а и
поради своята красота и разнообразие пещерата привлича като магнит много други
посетители, като инж. Васил Стоянов – учител в Държавното средно техническо
училище в София, д-р Дренски – открил паячето троглобионт „троглохифантес
Дренски” и т. н.
Очаровани от красотата на водната
пещера, всички те разказват за нея. Посетил пещерата през ноември 1929 г., инж.
Васил Стоянов, месец по-късно, с писмо от 04.12.1929 г. предлага на ракитовския
учител Димитър Иванов Стоилов да стане инициатор за създаване на пещерно
дружество в Ракитово. За целта ракитовеца трябва да се свърже с инициатора на
Първо българско пещерно дружество в София инж. Павел Петров. В следващите
няколко месеца след предложението няма отговор от Ракитово и инж. В. Стоянов
пише ново писмо от 15.04.1930 г. до ракитовския учител. Не е известно как и кога
точно Димитър Иванов се е свързал с хидрогеолога инж. Павел Петров, но на 16.07.1930
г. последният изпраща на ракитовци писмо, с което ги приканва да създадат
пещерно дружество. На ракитовската интелигенция и будните ракитовци не им
трябва повече и на 27.07.1930 г. в Ракитово се учредява клон на Първо българско
пещерно дружество. Това е първият клон на дружеството в България. Около 7
години по-късно – на 25.04.1937 г. в Дряново, към туристическото дружество
„Бачо Киро”, по предложение на археолога пещерняк Рафаил Попов, се създава
втори клон на Първо българско пещерно дружество.
Учредителите на пещерното дружество в
Ракитово са:
-
Димитър Иванов –
учител;
-
Борис Т.
Кафеджиев – търговец;
-
Петър Ст. Терзиев
– кафеджия;
-
Петър Елкин;
-
Ангел Ив. Балинов
– земеделец;
-
Георги Мих.
Георгиев – без работа;
-
Спиро П. Василев
– учител;
-
Асен Попов;
-
Борис Рогачев;
-
Георги
Кабадийски.
Дружеството е създадено като клон на
Първо българско пещерно дружество – София и е избран временен комитет от трима
членове: Димитър Иванов – председател, Петър Ст. Терзиев – секретар-касиер и
Борис Т. Кафеджиев – член. Задачата на избраното ръководство е да установи
връзка с пещерняците от София, да получи Устав и членски карти. Изпратено е
копие от учредителния протокол, запазено и до днес. С писмо от 05.08.1930 г. от
София изпращат един Устав за сведение и искат две копия от учредителния
протокол. Притеснени от забавянето, ракитовци пишат писмо, от което се вижда,
че не са получили устава. Те отново молят за устав и указания как да
функционира дружеството. С писмо от 12.08.1930 г. съобщават, че са получили
устава и изпращат две копия от учредителния протокол. Пак следва забавяне и
неизвесност. С писмо от 13.12.1930 г. управата на ракитовското дружество
припомня на софиянци, че не знаят дали ракитовското дружество е прието за клон
на Първо българско пещерно дружество. Искат отговор, защото ако не са приети да
вземат решение да създадат самостоятелно дружество. С писмо от 19.12.1930 г. от
София отговарят, че дружеството от Ракитово е прието за клон на софийското.
Трябва да се избере редовна клонова управа. С писмо от 28.12.1930 г. ракитовци
питат каква е тази „редовна клонова управа”? Дружеството си има управа. На
своето заседание от 12 януари 1931 г. настоятелството на Софийското дружество специално разглежда въпроса за управата на
клона в Ракитово. Взети са няколко решения. Клоновата управа, по подобие на
софийската и в съответствие с Устава, се състои от подпредседател, секретар,
касиер и домакин. Има и тричленна комисия. Всички се избират за една година от
общото събрание на клона по вишегласие. Делата на клоновете се ревизират от
член на настоятелството на Софийското дружество, делегиран от председателя на
същото. Печатът на клона има големина като на Софийското дружество и прибавка
наименованието на селището, където се намира клона, например „Ракитовски клон”.
Всеки член се снабдява с членска карта и значка. Необходимо е да се изпрати в
София списък с имената на всички членове на дружеството от Ракитово, техните
занятия, за да получат значки и членски карти. Софийското дружество съобщава,
че при първи удобен случай ще изпрати и две ацетиленови лампи за своя сметка.
От изнесените по-горе факти се вижда, че
първите действия на ракитовските пещерняци са по-скоро епистоларни – пишат се
писма за изясняване организационната структура на пещернячеството в страната и
по-конкретно в Ракитово. Клонът в Ракитово става причина за изясняване
изискванията на Устава на Първо българско пещерно дружество за клоновете в
страната. Настоятелството на Софийското дружество провежда нарочно заседание и
уточнява всеки детайл – управата на клоновете, ревизирането на дейността,
членските карти, членската маса, печатът, членския внос. Вижда се, че при
необходимост ракитовци са готови да основат самостоятелно дружество, което да
се грижи за пещерите, за опазването и популяризирането им.
На 01.02.1931 г. се провежда събрание на
Пещерното дружество в Ракитово, на което се избира редовна клонова управа,
съгласно изискванията на Устава и настоятелството на Софийското дружество. Приема
се план за действие, включващ 9 точки:
- Издирване и
проучване на пещерите в района, като на първо време им се направят скици, а
впоследствие и подробни планове;
- Поставяне врати
на входовете, за да се запазят от разрушение образуванията;
- Разширяване на
входовете и поправяне на ходовете (вътрешността), за да се улесни посещението
на пещерите;
-
Фотографиране красивите
части от пещерите и оформяне на обяви и картички;
-
Поставяне табели
и показатели за към пещерите;
-
Забрана за
влизането с борина;
- Набавяне на
няколко ацетиленови лампи;
- Молба към
общинското управление за разрешение членовете на дружеството да отбиват
временната си трудова повинност в работа в пещерите;
- Отправяне искане
към общината, към популярната банка и горската кооперация „Съзнание” да
подкрепят дружеството материално за постигане на поставените цели.
Избрано е клоново настоятелство:
·
Димитър Иванов
(учител) – подпредседател;
·
Асен П.С. Иванов
Чолаков (учител) – секретар;
·
Петър Ст. Терзиев
(кафеджия) – касиер;
·
Тодор Н. Бешев
(горски стражар) – домакин.
Избрана е контролна
комисия в състав: Асен Ив. Балинов (земеделец) – председател, Никола Стефанов
(учител) и Иван Г. Андонов (учител) – членове.
В този момент
членовете на дружеството са 18. Освен изброените вече членове на
настоятелството и контролната комисия членуват: д-р Стоян Павлов (мед. лекар),
Спиро п. Василев (учител), Стоян Василев (учител), Панайот Панев (учител),
Атанас Петров (касиер на популярната банка), Петър В. Яндин (секретар-бирник),
Георги М. Георгиев (без работа), Борис Т. Кафеджиев (търговец), Димитър Ив.
Кънев (търговец), Тодор Г. Тупаров (пенсионер), Георги Ст. Терзиев
(дърводелец).
Незабавно са
предприети действия за изпълнение на поставените цели. Изпращат се писмени
искания към Горската кооперация „Съзнание” за подпомагане на дружеството с 2000
лв., към Популярната банка – за подпомагане с 5000 лв. и към общинската управа
– за подпомагане с 10 000 лв. Горската кооперация и Популярната банка се
отзовават веднага. За да се прекрати влизането с борина се изпраща молба до
настоятелството на Софийското дружество да подпомогне ракитовци при избора на
ацетиленови лампи. Софийското дружество изпраща обещаните две лампи и уточнява,
че на пазара има различни лампи, съответно по: 320 лв.; 280 лв.; 270лв.; 250 лв. Уточнява се, че най-солидни са
тези от 280 лв. В отчета за 1931 г. на Пещерното дружество от Ракитово има
разход от 530 лв. за две лампи и запалители – очевидно са избрали най-евтините.
Така дружеството още през 1931 г. разполага с 4 модерни ацетиленови лампи.
По-сложен е въпроса
с входовете и ходовете (вътрешността) на пещерите. Дружеството моли софийското
настоятелство да изпрати един подготвен пещерняк, който да помогне на ракитовци
да проучат и изготвят планове на водната пещера Извора (Лепеница) и на Сухата
пещера, находяща се в района на местността Бял кладенец. Софийското
настоятелство възлага на минния инж. Павел Петров да окаже съдействие за
проучването на ракитовските пещери. И понеже той има и други задачи се налага
да се изчака идването му. Докато чакат от настоятелството на ракитовското
дружество уточняват стойностите на значки и членски карти – по 5 лв., питат
дали инж. Павел Петров може да прави и фотографии на красивите места в пещерите
или да си търсят друг фотограф. Още тогава ракитовци се възмущават от
действията на Н. Радев, който в сп. Природа, от 1931 г., кн. 5-6, стр. 7 е
нарекъл водната пещера „Лепеница” до с. Лъджене, а не „Извора”, както я наричат
ракитовци. За разлика от Н. Радев,
председателят на настоятелството на Софийското дружество по това време проф.
д-р Стефан Петков – биолог съвсем коректно нарича водната пещера Ракитовската
пещера. Той уточнява, че може да се изпрати фотограф, който да направи
художествени фотографии и художествени плакати, но само ако ракитовци имат
средства за това. С писмо от 06.08.1931 г. подпредседателят на ракитовското
дружество съобщава на Софийското настоятелство, че има средства за художествени
фотографии от водната пещера за табла и афиши, които да се поставят по гари и
частни заведения. Той пише, че има много интересни места с чудесни наслоявания
и в сухата пещера, като там има една зала с 4 човешки скелета. Могат да се
поставят отстрани и някои красиви места от околността на пещерите
На събранието от 14.04.1931
г. са поканени всичките 22 членове и отново се
обсъждат въпросите за временни врати на водната и сухата пещери до идването на
инж. Павел Петров. Има идея за поканването на фотографа Христо Спасов, който
да направи снимки за афиши и картички. Обсъжда се въпроса за направата на
дъсчена барака до входа на водната пещера. На събранието от 31.07.1931 г.
отново на дневен ред е въпроса за табла и картички от пещерите.
Събитие в Ракитово е идването на инж. Павел
Петров, който е чакан близо година. Целта е измерването и правенето на скици и
планове на водната пещера („Извора”, „Лепеница”) и сухата пещера (в района на
местността Бял извор). Той пристига на 12.09.1931 г. и още същия ден отива с
Димитър Иванов, Асен Попов и Иван Г. Андонов на сухата пещера. Инж. П. Петров
остава в Ракитово, на разноски на ракитовското дружество още три дни – до
15.09.1931 г. През това време, заедно с ракитовските му помощници, измерва
изцяло сухата пещера, а водната пещера е измерена до място, наречено „Купола” (
около 400 метра). Инженерът преценява, че могат да се отворят нови входове и на
двете пещери, като по-належаща е нуждата за нов вход за водната пещера.
По-късно такъв е направен, а естественият е зазидан.
На събранието на
дружеството от 14.01.1932 г. първият важен въпрос, който се обсъжда е
необходимостта пещерняците да са господари на пещерите. Тогава те ще могат да
правят разходи по проучването, опазването и съхранението на пещерите. Съответно
ще могат да получават приходи, за да извършват своята дейност. Затова възлагат
на настоятелството да се обърне към общинската управа, която да излезе с
протоколно решение по този въпрос и пещерите да се отдадат на дружеството за
вечно владение и ползване. Пещерняците искат още да им се предостави място за
построяване на дъсчена барака и хижа за туристи. Въпросът за хижата се обсъжда
още дълго. Дори е изработен план, но тя така и не става реалност.
Не е ясно какво е
становището на общината, но със свое
писмо №168 от 29 март 1932 г. Народният археологически музей – София възлага на
ракитовското пещерно дружество охраната на всички пещери и старини в землището
на Ракитовската община. С писмо №167 от 29 март 1932 г. на Директора на
Народния археологически музей – София се възлага на председателя на Пещерното
дружество в Ракитово всички пещери в землището на Ракитово и на старините в
Чепинско. Авторитетът на пещерняците е висок. Въз основа на даденото им право
от Народния археологически музей те разпространяват Обявление №5 от 26 април
1932 г., с което обявяват пещерите за старини и влизането в тях без
разрешителен билет от дружеството е строго забранено. Заедно с билета желаещите
да влизат в пещерите се обслужват с миньорски лампи и водач.
С цел набавянето на
средства е решено да се направи вечеринка. Решено е тя да се проведе на 31
януари – рожденият ден на Царя. Пещерняците приемат, че занапред този ден ще е
техен дружествен празник.
На събранието през
май 1932 г. е направен отчет за периода от 01.02.1931 г. до 01.05.1932 г. Това
е един ползотворен период. Благодарение на красотите на своите пещери и преди
всичко на водната пещера, днешната пещера Лепеница, Ракитово се превръща в
интересно място за посещение. Още тогава пещерняците са виждали връзката между
пещерите и красотите наоколо, особено свързани с връх Сютка. Мечтата им за хижа
в този момент не е осъществена. Членовете на дружеството, които тогава са 18, са
учители, търговци, земеделци, будни ракитовци. Те имат особено отношение към
природата и пещерите и по този начин изпреварват всички в страната.
Разкрепостеното мислене е една от важните причини Ракитово през 30те
години на ХХ век, до започването на ІІ световна война, да изживява най-силния
си период. Туристи от Пловдив, от София, от други градове всяка година отсядат
в домовете на ракитовци. По гарите, в заведенията, в трамваите в София могат да
се видят реклами и покани да се посети Ракитово.
Наследник на
традициите на ракитовското Пещерно дружество е Сдружение Суткя – Ракитово. От
2009 г. Суткя е колективен член на Българската федерация по спелеология. През
2011 г. в местността Пашино бърдо е проведен конгрес-сбор на Федерацията. За
периода от 2012 г. до 2015 г. пещерняците от Сдружение Суткя са организатори и
домакини на пет поредни национални пещерни ескпедиции „Терра Бесика”. Открити и
картирани са нови пещери: Бундевата пещера и Властелинът в района на Бундев
връх, Паничката и Поруха в района на Лепеница, Обиталището и Водната пещера в
района на Тупаров чарк и други. На полигона на Суткя в местността Бърдо са
проведени обучения на над 20 пещерняци от Ракитово и района. Проведено и едно
обучение на деца от София и страната.
Ползвайки богатото
наследство и традиции от първите пещерняци на Ракитово, днес пещерата Лепеница
е показвана по начин, който почти не се различава от начина през 30те години
на ХХ век. Това я превръща в „различната пещера”. Посетителите се чувстват като
пещерняци. Те откриват красотите на пещерата и изживяват емоции близки до
катарзис, свързан с откриването на един нов, неподозиран свят.
Във връзка с
отбелязването на 85 години от създаването на ракитовското Пещерно дружество
членовете на Сдружение Суткя се заемат да издирят наследниците на основателите
от 1929 г. и на първите пещерняци от Ракитово, вложили своите сили и желание за
проучването, опазването и популяризирането на пещерите от Ракитовския карст,
който е част от Родопския карст. Особени усилия в тази посока влага Димитър
Терзиев. С вродения си такт, непоколебима воля и последователност, той обикаля
всяко семейство, което е свързано с основателите на пещерното дружество и
записаните в списъка от 1931 г. пещерняци, изпратен за сведение на
настоятелството на Софийското дружество. Открити са снимки на повечето от
основателите и първите пещерняци. Решено е на 27 септември 2015 г. да се
направи малко тържество, да се поканят откритите наследници и да се
засвидетелствува уважение към техните предци. Това става, като на наследниците
на основателите се връчва почетен плакет, копие от оригиналния учредителен
протокол на ракитовския клон на Пещерното дружество и портрет в рамка на
съответния съосновател. На наследниците на първите пещерняци се връчва портрет
в рамка на техния предшественик. Трогнати от жеста на внимание, повечето от
наследниците трудно скриват вълнението си.
Между наследниците
има и такива, които до този момент почти не са се интересували от пещери и
карст. И тяхната изненада е още по-голяма, защото точно в този ден да посетят
Лепеница и Ракитово са пристигнали гости от чужбина. Това са част от участниците в
Международната научно-практическа конференция “Защитени карстови територии – образувание и обучение”, проведена от 23
до 26 септември 2015 г. в София. Темите от конферинцията са много близки до
начина на мислене на пещерняците от Суткя. Разликата е, че в много страни по
света карстът е защитена територия, той е част от системата на образование. Да
споделят своя опит са пристигнали проф. Набору Сато и проф. Димитрина Михова
(българка, работеща в Япония): „Образователни практики от карстовия парк Акиоши
– Япония”; Йошихиса Накано – Япония: „Възраждане на карстови райони чрез
изкуството на района. Карст и изкуство.”; Антонин Тума: „Използване и опазване
на Аматьорската пещера в Моравския карст” – Чешка република; Збигнев Капута и
Вечеслав Андрейчук – от Национален парк Ожкоу – Полша; Тодорка Кръстева
(България): „Обучение за карста в 8-10 клас по география и икономика”; Диляна
Стефанова (България): „Пътуващо лятно училище за карста в България”; Карел
Турек, Иво Светлик, Павел Симек от Чешка република и Петър Стефанов от
България: „Скрининг на концентрацията на радона и СО2 в български пещери” и
други.
На конференцията, а
впоследствие в Лепеница и в Ракитово има представители на защитените карстови
територии от различни части на света. В пещерата, а и вън могат да се чуят
различни езици: Проф. Димитрина Михова и Димитър Димитров от Ракитово превеждат
най-вече на японците на английски. Петър Стефанов превежда на чехи, поляци,
латвийци на руски. Петър Стефанов е основен организатор на конференцията и
преводач на участниците , които дават интервюта за местния канал Деймос ТВ от
Ракитово. Вътре в пещерата, а и веднага след излизането от нея, операторът
Георги Захариев се стреми да вземе максимума от впечатленията на чуждестранните
гости. Освен на лентата, емоциите са запечатани и в книгата за впечатления на
посетилите пещерата Лепеница. Професионалистите, отговарящи в своите страни за
туристите в парковете на карста, тук за момент са обикновени посетители. Радват
се на красивите образования, забавляват се като деца при катеренето по въжените
парапети, снимат се за спомен с каските и калните ботуши.
Малкото закъснение, с
което е пристигнала международната група от посещение на пещерата Снежанка и
обяда в Батак, не може да се навакса. Групата пристига в ресторанта Старият
часовник, където ги чакат ракитовци, по здрач. Тук вече са почетните членове на
сегашните пещерняци от Суткя – проф. Асен Карталов, Невена Димова и Султанка
Янушева; кметът на Ракитово Любомир Петков; зам. кметът по туризма на Ракитово
Тодор Тодоров; председателят на читалището и член на Суткя Костадин Зяпков.
Тук са:
· Невена Кафеджиева
– внучка на съоснователя Борис Кафеджиев;
· Тодорка Балинова
– внучка на съоснователя Ангел Ив. Балинов;
· Васил Василев –
пристигнал от гр. Септември, син на съоснователя Спиро п. Василев;
· Верина Колева –
пристигнала от Пловдив, внучка на съоснователя Петър Ст. Терзиев;
· Радка Рогачева –
дъщеря на съоснователя Борис Рогачев;
· Д-р Иван Иванов –
наследник на съоснователя Асен Попов;
· Ани Василева –
внучка на Стоян Василев;
·
Любен Пелев –
наследник на Димитър Кънев;
·
Златка Захариева
– внучка на Георги Стоянов Терзиев;
·
Венета Пейчинова
– внучка на учителя Тодор Г. Тупаров.
Не присъстват по лични причини наследниците:
Анка Гешева (дъщеря на Спиро п. Василев), Петър Яндин (внук на Петър Яндин),
Зоя Андонова (дъщеря на Иван Андонов), Мария Стефанова (дъщеря на Никола
Стефанов).
Не са издирени наследниците на
съоснователите Димитър Иванов, Георги Мих. Георгиев, Георги Кабадийски. Това
може да е задача за бъдеща изследователска дейност.
Някои от наследниците не се познават
помежду си. Докато изчакват международната група от посещението на пещерата
Лепеница те имат възможност на чаша вино да си поговорят, да споделят спомени
за своите близки. Допълнително градусът на емоциите се повдига от песните на
армънската група на Никола Янев – Чоли. Облечени в носии на своя етнос, те
карат сърцата на чужденците да забият по-бързо. Не само японците, но и чехи, и
поляци правят много снимки и не могат да се наситят на красотата на
„понеделнишката” невеста. Проф. Димитрина Михова, в ролята на преводач,
споделя, че не е чувала за армъните. В знак на благодарност за показаното
изкуство японците отиват да се поклонят на изпълнителите. Въодушевеният Никола
Янев им отговаря с традиционен японски поклон. А гласовете на децата от
групата, които изпълняват български народни песни: Фатме Чукалова и Гергана Д.
Благоева дълго ехтят в залата.
За чужденците изненадите не спират. Заведението
„Старият часовник” предлага местни специалитети: боб капама, кисели зелеви
сърми (гагальки), тиквеник, картофени кюфтета. За изготвенето на менюто заслуга
имат Елена Божанова и Румен Вандев от Суткя, Илиана Димова от „Старият
часовник”. Гостите бързат към хотел „Косхол” на Цигов чарк и любезните домакини
им приготвят за закуска на другия ден остатъка от теквеника и по бурканче
домашно кисело мляко, приготвено от Даниела Говедарска.
Отбелязването на 85 годишнината от
организираното пещерно дело в Ракитово е събитие за пещерняците от Сдружение
Суткя, за наследниците на първите пещерняци, за чуждестранните гости на
Ракитово. Пред картата на пещерата Лепеница, опъната на няколко маси в
ресторант Старият часовник и под строгите погледи на пещерняците от 1930/1931
г. се получава спойка между пещерняци и наследници. Единомишленици, събрани от
каузата на пещернячеството и любовта към природата.
Свилен Топчиев – Сдружение
Суткя
 |
| Проектът на хижата |
 |
| Членска карта с първия печат на дружеството |
 |
| Васил Василев |
 |
| Верина Колева |
 |
| Златка Захариева |
 |
| проф. Димитрина Михова с армънската група на Н. Янев |
