Актьорът-писател със забележително чувство за хумор бе гост
на читалище „Будилник 1898“ в Ракитово днес. Най-върлите му фенове се бяха
събрали в Камерната зала на читалището, където имаха възможност да се запознаят
с тринадесетте книги на Сиромахов и да му зададат въпроси. На които той
отговори с прословутото си чувство за хумор :) Срещата е част от инициативата на издателство „Сиела“ – Пътуващи писатели“.
СКАРЛЕТ И АБИТУРИЕНТСКИТЕ БАЛОВЕ
Иво Сиромахов
След оня случай в Провадия, Скарлет спря да си вдига
телефона. Звънях й, писах й есемеси – не отговаря. Явно ми беше много обидена,
макар че за кво? Аз кво да направя, че роднините ми са емоционални и откровени
хора? Не са лицемери като американците.
Разгеле, вчера следобяд ми звънна.
- Как си? – вика.
- Как да съм... – викам. – Орта будала. С тенденция към
пълна будала.
- Липсваш ми.
Хайде холан! Липсвал съм й бил. Като й липсвам, що не си
вдига телефона? Ма айде, викам си, да не се заяждам сега на дребно. Квот било –
било.
- Искаш ли да се видим да пием кафе? – казва. И то с такъв
тон, все едно нищо не се е случило.
- Ами искам – рекох – ама баш сега не мога. Канен съм на
абитуриентски бал на дъщерята на шурея на втория ми братовчед. Обещах да отида.
- Може ли да дойда с теб? – пита ме Скарлет.
- Ами може, ама не знам дали ще ти хареса – плахо казах аз.
- Ще ми хареса – каза Скарлет. – Щом съм с теб, ще ми
хареса. Ела да ме вземеш след половин час от хотела.
И аз, нали съм си мека Мара, съгласих се. Взех едно такси и
погеглих към хотела. Вътре смърди на кисело, явно бакшишът не се беше къпал от
години.
- Може ли да отворя прозореца? – питам го.
- Не може – вика. – Настинал съм. Ку ти е топло, ходи пеш!
И подсмърча демонстративно, за да ми докаже, че е хремав.
Стигнахме до хотела, а отпред Скарлет чака с дълга бална рокля с гол гръб. Пък
аз – с дънки и риза.
Викам й:
- Що си се облякла така бе, мойто момиче?
А тя:
- Ми нали каза, че на бал ще ходим.
Милата... Как да й обясня, че в България думата “бал” има
съвсем друго значение.
Качих я на задната седалка, да не й се мачка роклята, а
бакшишът ми намига и ми разправя:
- Евала колега, страхотно парче си забил. Духа ли ти?
- Моля?
- Питам те тая американката дали ти духа?
- Бе ти нормален ли си! Как може да ме питаш такива неща?
- Е, кво, човещинка си е. То па язък й за красотата, ако не
ти духа.
И пусна “Пръсни се сърце” на Миле Китич.
- Найс мюзик – изчурулика Скарлет.
- Найс я! – ухили се бакшишът. – Вери гуд сръбски мюзик.
Стигнахме до “Банишора” и спряхме пред блока на шурея на
втория ми братовчед. Тъкмо се чудех в кой вход живее, когато на един от
балконите на шестия етаж се появи младеж с костюм и папийонка, надвеси се и
тържествено започна да повръща. Викам си: а, значи тука е купона.
- Какво става с това момче? Лошо ли му е? – пита ме Скарлет.
Викам:
- Не. Хубаво му е. На нас, българите, когато ни е хубаво –
повръщаме. Това си е национална традиция.
Асансьорът не работеше, та се наложи да се качим до шестия
етаж пеш. Скарлет доста се поизмъчи с тая дълга рокля и тия високи токчета, ама
й обясних, че всеки месец всички асансьори в България спират за една седмица
заради специална програма на правителството за борба със затлъстяването.
Качихме се горе, звъним на вратата, никой не отваря. Вътре
гърми музика, чуват се викове и изобщо никой не ни отразява. Звъннах по
джиесема на шурея на втория братовчед.
- Къде си ве, Ивчо? – изфъфли с удебелен от алкохола език
шурея на втория братовчед.
- Тук съм, Саше.
- Къде тука, ве?
- Пред вратата на апартамента ти.
- Ми влизайте, ве!
- Не може. Заключено е.
- Ей сега ше ви отворя.
Чу се тропот, сподавени псувни и след няколко секунди Сашо
отвори вратата. Беше разрошен, зачервен и с разхлабена вратовръзка. Хвърли се
да ме целува и остави дълга следа от лиги по бузата ми. Сякаш ме беше полазил
охлюв.
- Мараяяяя – изкрещя с неподозирана сила Сашо към хола. –
Ела да си посрещнеш гостите!
От хола излезе Марая, която вероятно беше хубавичко момиче,
но нямаше как да разберем под тоновете тежък курвенски грим. Сутиенът й така
притискаше тежките й гърди, че зърната бяха изскочили навън. Златистата й рокля
беше доста късичка – стигаше точно до клитора й.
- Марая, помниш ли чичо ти Ивчо, ве? – умили се баща й. –
Бяхме с него деветдесе и девета година в Кушадасъ. И той ти направи един
пясъчен замък, помниш ли?
Марая изглеждаше като жена, която едва ли си спомня какво е
правила снощи, но прие хладнокръвно мемоарите на разлигавения си баща.
- Ей, как минава времето, Ивчо – трогна се още повече Сашо.
– Кога си играехте с Марайчето на пясъка, кога стана мома за женене... Тез цици
й ги подарих за бала. По три бона всяка ми излезе, ма си заслужава. Триста и
педесе кубика. Да има самочувствие детето... Ай, влизайте де, ко стоите на
вратата. Госпожицата как са казва?
- Скарлет – казах. – Американка е.
- Аха... - каза Сашо. – Щот ми заприлича на една
фолкпевица... тъз ве, как са казваше... еееее... излезе ми от ума. Влизайте,
влизайте.
Влязохме в хола, около масата бяха насядали десетина
роднини. Мъжете бяха видимо пияни, жените – видимо изнервени. Пиеха уиски и
ядяха пържен дроб. Най-много ми се зарадва леля Надка – на Сашо майка му.
- Иве, ти ли си? – викна тя и започна да ме щипе по бузите с
костеливите си пръсти. – Боже, колко си пораснал. От ей такъв те помня. Туй
булката ти ли е? Браво. Да знайш, мойто момиче, твоя мъж съм го отгледала от ей
такъв. Няма да забравя как ми викаше “лельо Надке, направих беля”. Много палав
беше, цял сервиз ми изпотроши. И то от скъпите. Ма какво да ги правиш – деца...
Нито съм му се карала, нито нищо. Важното е да сме здрави, не сме за някакви
сервизи, макар че тоя сервиз струваше 82 лева – огромни пари за онуй време...
Като всички семейни легенди, версията за отглеждането ми
беше силно преувеличена. Истината е, че веднъж майка ми ме беше оставила за два
часа у леля Надка и аз счупих една чаша, след което леля Надка ми сплеска
кофата от бой. А сега се прави на широко скроена...
- Сядайте, сядайте –вика Сашо и ми налива пълна водна чаша
уиски. – Госпожата кво ше пие?
- Бира – викам.
- Браво. Бе много ми прилича на една фолкпевица.... кажи я
де!.... еее... шсе сетя де....
С дългата си бална рокля в панелката в “Банишора” Скарлет
изглеждаше така сякаш английската кралица е попаднала на гара “Пионер”. Този
контраст веднага породи вълна от неприкрита омраза сред роднините ми от женски
пол, които започнаха да си шушукат някакви неща по неин адрес. Сред жуженето
успях да откроя фразите “тая на ква се прави?”, “сигурно е някоя луда”, “курва”
и “той Иво само с разни пачаври се мъкне”.
- Марая, доведи кавалера да го запознаеш с чичо ти Иво –
изфъфли Сашо.
- Жоро! – извика Марая – ела тука, стига си се срамувал!
Сремежливият Жоро се оказа момчето, което ни посрещна с
повръщане от балкона. Беше пребледнял като платно и се олюляваше.
- Добро момче е – похвали го Сашо. – Баща му държи сервиза,
дето поправяше всички коли на сикаджиите. И Бойко си правел навремето джиповете
там. Нещо номера ли са пренабивали, кво ли, не знам... Много свестен човек.
Наздраве, Жорка! И да ми пазиш момичето, ей! Да не направите някоя глупост...
Жорката изхълца в знак на съгласие. Вече не беше в състояние
да пази и себе си, та камо ли някой друг.
- Айде, време е да тръгваме към църквата – сръчка ни жената
на Сашо Аксиния.
Слязохме по стълбите, а пред входа чакаше лимузина, дълга
поне 15 метра. Сашо обясни, че колата била подарък на Жоро за бала от баща му.
Тоя със сервиза на сикаджиите, дето Бойко и така нататък.
Младите се качиха в лимузината, а ние потеглихме след тях с
два фолксвагена и една дачия. През цялото време клаксонирахме, за да придадем
на събитието особена тържественост.
Стигнахме до “Александър Невски”, където бяхме посрещнати от
няколко цигански оркестъра. Думкаха тъпани, пищяха кларнети, бъдещето на
нацията въртеше сърцати кючеци пред храма.
Изобилна абитуриентска плът преливаше изпод оскъдните рокли.
Виждаха се повече цици и путки, отколкото дрехи.
- Едноооо- двеее- триии- четири- пет-шест-
седем-осем-девет-десет-единайсе-дванайсе-уууу! – ревяха гороломно младите.
- Ивчо, мноо съм щастлив, братчед – изфъфли в ухото ми Сашо.
– Изпращам абитурентка, ей! Туй не е шега работа. Ма таз твойта много ми
прилича на една фолкпевица... как са казваше... таз ве, дето пее “губя та
бавно”...
- Гергана – подсказа Аксиния.
- А! Гергана! Същата е.
В този момент един дебел потен съученик на Марая се приближи
към нас, намигна на Скарлет и я попита:
- Маце, как се казваш?
Скарлет се ококори, но младежът не дочака отговора и направо
я стисна за дупето. Скарлет изпищя.
- Кво пищиш бе, еееее, големата работа! Се едно никой не те
е фащал за гъза!
Като истински кавалер Жоро реши да се намеси, преди да е
станал скандал и тръгна към похотливия дебеланко, но се спъна, политна и
повърна в деколтето на Скарлет.
Скарлет се разплака и избяга.
- Гергана. Точно тъй. На фолкпевицата Гергана ми прилича –
обобщи ситуацията Сашо.
Сега й звъня, ама пак не си вдига телефона. Макар че аз кво
съм виновен. Те, децата, си се веселят, все пак човек един път в живота си е
абитуриент.
(откъс от книгата "Моят таен любовен живот")
Бисери от
Иво Сиромахов:
ЗАЩО Е
ПО-ДОБРЕ ДА СИ МЪЖ, А НЕ ЖЕНА:
1.
Телефонните ти разговори траят максимум 30 секунди.
2. В
повечето филми голи са предимно жените.
3. Когато
тръгваш на почивка, ти е достатъчен един сак.
4. Можеш
сам да отвориш всяка бутилка.
5.
Приятелите ти не злорадстват, когато напълнееш.
6. Когато
си търсиш работа, размерът на задника ти няма никакво значение.
7. Всичките
ти оргазми са истински.
8. Нямаш
нужда да носиш цяла чанта с крайно необходими предмети.
9. Гаражът
си е изцяло твой.
10. Не ти
се налага да бръснеш нищо, което се намира по-ниско от шията.
11. Ако си
на 35 години и все още не си женен, никой не се тревожи за теб.
12. Три
чифта обувки са ти напълно достатъчни.
13. Ако ти
е горещо, можеш да си свалиш фланелката.
14. Изобщо
не ти дреме дали някой е забелязал новата ти прическа.
15. През
целия месец настроението ти не се променя.
16. Хората
не ти гледат гърдите, докато говорят с теб.
17. За теб
не е проблем, ако на купона има и друг, облечен като теб
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Най-популярната
диета сред жените е "Ям всичко и се надявам на чудо".
Съседката
ми е веган, затова изобщо не ми се налага да кося тревата на двора.
Когато една жена иска да чуе мъжкото
мнение, тя всъщност иска да чуе своето мнение, само че с басов глас.
Бялата
акула може да надуши капка кръв от 5 километра разстояние. А баба ти може да
почувства, че не си ял, от 450 километра.
Ако се
чудите какво да кажете, когато се обсъжда сериал, който не сте гледали, кажете
"първият сезон ми хареса повече".
Гледам, че
тия дни е модерно да се подиграваш на абитуриентите, че били тъпи. Странно защо
никой не се подиграва на истинските тъпаци - родителите им.
През
уикенда малцина влизат във фейсбук. Разбираемо е - хората си вършат нещо, не са
на работа.
5
дисциплини, в които съм най-силен:
1. Да не
отговарям на есемеси.
2. Да се
надявам на еврофутбол.
3. Да мълча
неловко.
4. Да
вбесявам хората....
Ниво на владеене на английски език: prili4n0
Честит празник! Пожелавам ви да се научите да четете и да
пишете. Приятно е, уверявам ви.
Колкото
по-малко една жена прилича на принцеса, толкова по-силно мечтае да срещне принца.
Всеки ден
се събуждам в 11 часа. Независимо в колко съм станал.
Пропуснати
повиквания: Татко (1), Брат (1), Мама (53).
Най-забележителното
нещо във фейсбук е, че четеш един и същ статус навсякъде.
Парадокс на
генетиката: всички жени имат гениални деца, но от мъже-идиоти.
