Името „Копринка” за много хора не означава нищо. За
любителите на историята това е язовир край Казанлък, на дъното на който са
останките от тракийския град Севтополис, столица на Одриската държава по
времето на Севт І. Останките от града са намерени през 1948 г. при
строителството на язовира. Археолозите проучват района и намират тухлени
гробници, в които са погребани траки от висшите съсловия, някои от които заедно
със своите коне. Днес това е най-запазения тракийски град от ІV-ІІІ в. пр. н.
е. Съществува проект за показване на града като туристическа атракция. Архитект
Жеко Тилев предлага града да се отдели с язовирни стени, като се запази язовир
Копринка. Туристите ще стигат до него с лодка и ще го наблюдават през стъклен
похлупак, а може дори да се разходят по него.
Днес уникалното място на тракийската столица Севтополис е
известно и като мястото на събора на русофилите в България. През 2014 г. те се
събират там за 11 път. Хиляди бивши работници от Автономна република Коми и от
други градове на Русия, заедно със семействата си се стичат, за да се видят с
приятели и познати, да се полюбуват на красивата природа, просто да си починат.
Застанал върху язовирната стена на Копринка, всеки може да оцени гения на цар
Севт, избрал това място за строителство на един от най-старите градове в
Европа. Отпред е величествената Стара планина, по която като на длан се виждат
паметника на връх Шипка, паметника на Бузлуджа, белеят се и въртят перки
десетки вятърни електроцентрали. Отзад е Средна гора, а по средата – долината
на река Тунджа, известна в този район като Долината на тракийските царе.
Тази година ракитовското присъствие е по-масирано от
всякога. Много пътуват с личните си коли. Така е пристигнал Георги Пелев, който
има среща с приятели от Коми. Хората от Общинската организация на Национално
Движение Русофили – Ракитово, водена от председателя си Тодор Тодоров,
предоставя за представителите си от Ракитово 22 местен автобус. Около 10 часа
десетките ракитовци вече са между боровете на вилното селище Копринка. Йордан
Бебечев повежда част от групата от автобуса към мястото край стената, където
могат да си намерят шишарки от морски бор, два пъти по-едри от обикновените.
Намерени са десетина „бейки”–гиганти, които ще са спомен от пътуването. На
ресторант „Стената” ракитовците са забелязани от група музиканти, които
изпълняват народни песни. За съжаление не могат да изпълнят специалното желание
на Петя Чолева да изпеят песен за Копринка, но компенсират с родопски, руски и
италиански песни. Настроението е на висота и се повишава още повече, когато към
групата се присъединява да кратко и бившият ракитовски еколог Тодор Добрев,
пристигнал специално от Стара Загора.
Работникът от Благоево Георги Начев с известна доза
притеснение изкачва стоте стъпала на стената на Копринка и докато наблюдава
като истински рибар едрите риби в язовира ненадейно среща своя командир от
граничната застава от казармата. Невероятна среща, защото се оказва, че командирът
е от района на Казанлък и е един от строителите на язовирната стена от 1948
година! Бил бригадир, след това завършва военно училище и като офицер се среща
с Георги Начев. Ракитовци го гледат и не могат да повярват на очите си.
Скромен, среден на ръст мъж, на когото не можеш да дадеш повече от 60 години, а
разказва как на строежа дошъл министър-председателят Георги Димитров, колко
весело било, когато градили стената. И докато разказва над хората кръжи
мото-делтаплан.
На сцената на събора се качват много изпълнители. За Янка
Карагьозова и групичката ракитовци около нея любимец е Илия Луков. На неговите
песни се вие няколко ката хоро и музикантът Дани Милев с групата си дълго не
може да се качи на сцената заради бисовете на Илия Луков. Там градусът на веселбата
е много висок и заради факта, че бирата и пържолите са ракитовски, поднесени от
Мария и Коцето от ресторант „Дайката”. Оказва се, че хората от „Дайката” заемат
стратегическото място на 50 метра от сцената на събора още на 11 септември
вечерта, посрещат организаторите на 12 септмври и гостите на събора на 13
септември 2014 г. Кой твърди, че ракитовци не са предприемчиви?
В автобуса на връщане към Ракитово известният работник от
Коми Иван Станков – Франко разказва спомени от няколкогодишната си работа в Русия.
Споделя, че работата в Коми е променила живота му. Казва, че там е показал
какво може, бил е най-добрият чокерист. Всички горски бригади са искали да
работи с тях, всички бригадири са го познавали. На Копринка идва всяка година,
за да срещне приятелите си. И този път е видял двама – трима мъже, с които е
работил и които няма да забрави никога. Макар че е вече на 77 години се чувства
здрав и ако днес има горска бригада, пак би отишъл да поработи за една година в
Коми.
В автобуса има момичета и жени, които никога не са били в
Коми. Те са дошли на Копринка, защото харесват руската култура и искат да се
съхранят традиционно добрите отношения между България и Русия. Една от тях е
Петя Чолева, която е довела и сина си Георги. Гошето е талисмана на групата и
гордо развява знамето на организацията на русофилите от Ракитово.
Свилен Топчиев
